Къщата на горската фея в гората

Почуках няколко пъти на дървената вратичка. Беше топло, слънчевите лъчи огряваха всичко наоколо и аз бях решила да посетя най-добрата си приятелка Даниел. Тя беше фея и се запознахме веднъж, когато беше пълнолуние и аз се превръщах. Тя ми помогна, като облекчи болката ми и това постави началото на едно неразрушимо приятелство.
В тази част на гората, където беше малката й къщичка, беше много тихо и спокойно, а дърветата бяха огряни от слънчевите лъчи и беше още по-красиво.
След няколко секунди Дани отвори вратичката и щом ме видя , се усмихна лъчезарно.
- Радвам се да те видя! - прегърна ме тя. - Влизай, не стой на студеното. Ще направя чай.
Аз влязох в двустайната й къщичка - едната стая изпълняваше ролята на кухня с маса и четири стола, бързовар, чешма, печка и няколко шкафа, а отстрани имаше дървени рафтове, на които стояха буркани с всякакви билки. Другата стая съдържаше дървено легло, малка масичка и сандък с дрехи, пред който бяха наредени няколко чифта обувки. По стените също имаше рафтове с буркани, пълни с билки. Аз седнах на масата в кухнята, а тя започна да прави чай. Когато стана готов, тя подаде една чаша на мен, а другата остана в нея.

Направих чай и й подадох едната чаша. Много се радвах да я видя!
- Радвам се, че дойде... Мислех днес да ти дойда на гости, но ти ме изпревари. - засмях се леко и отпих глътка чай.
- Трябва да говоря с теб за нещо важно. - тя се загледа в масата и осъзнах, че нещо не беше наред.
- Да, какво се е случило? - попитах с любопитство и леко се разтревожих.

- Трябва да помогнеш на едно момиче... - заговорих неуверено. Даниел можеше да е много мила, но щом станеше въпрос за вампири или демони, не даваше дума да се чуе - тя ги мрази. - Преследват я върколаци... тя е вампир. - последната дума изрекох тихо, защото се страхувах от реакцията, може би нямаше да иска да помогне на Каролайн. Щом видях леко изплашения й поглед, побързах да обясня: - Но е добра. Не е наранявала никого... Наранявала е , но това вече е в миналото. Тя е добра, Дани, засега живее при мен. Но искам да я отървеш от върколаците, моля те.
- Не знам дали ще мога...
- Ще можеш! Знам, че си силна, Дани. Довери ми се, ако беше опасна, нямаше да настоявам.

- Не мога. - прошепнах тихо, но твърдо и се загледах в земята. Усещах умолителния поглед на Кейси върху мен. - Не мога! - повторих още по-силно и твърдо, станах, обърнах се с гръб към нея и се загледах през прозореца.
Не заемах страна във войната вампири-върколаци. Но от съвсем малка играех с животните в гората, дори с вълците, познавах всички върколаци в града. При пълнолуние водех всеки един от тях в специални подземни стаи в гората, които бях открила, завръзвах ги, упоявах ги с върбинка и отнемах част от болката им. Добре, може би бях на страната на върколаците, макар че не бих участвала в тази война като нечий съюзник.
После се обърнах рязко към Кейси:
- Даваш ли си сметка какво си направила.. Приютила си в къщата си вампир, когото дори не познаваш, и му обещаваш нещо, което дори не знаеш дали ще можеш да направиш.. Тя каза ли ти нещо за себе си..? Или ти каза просто несвързани моменти от историята си? - поклатих назидателно глава и присвих очи: - Понякога можеш да си много глупава.
Тя сведе глава. Дълбоко в себе си знаеше, че съм права.

Права беше, но все пак не знаеше нищо за Керълайн!
- Как смееш да говориш така? - повиших тон. - Изобщо ли не ти пука, кажи ми..? Каролайн не ми е разказвала дума по дума цялата си история, но аз знам, че е добра! Просто е изплашена, от Атланта я преследват върколаци. Катрин я търсеше днес вкъщи, знаеш ли?
Когато чу последното изречение, тя вдигна глава.
- Моля?? - Тя се приближи към мен , а в очите й се четяха ужас и студенина.
- Да! Аз я изгоних, разбира се, но вчера спасих Кер от един върколак.. Гастор, едно момче, което живееше с нас на острова. Той изчезна, но вече знае къде е, скоро и други ще разберат! - погледнах я умолително: - Моля те, Даниел.

Права беше. Тя не обичаше да се занимава с вампири и обикновено ги отбягваше. Щом вампир беше поканен да живее с нея..
- Ще опитам. - отсякох твърдо. - Но не съм сигурна, че ще успея.
- Благодаря ти. - усмихна се тя.
Все още не ми беше ясно как и защо е пуснала вампир в къщата си, но щом го е направила, явно е имало причина...
- Къде е сега?
- Вкъщи. - каза ми тя и ние тръгнахме към къщата й.