Къщата на Кейси Милър

- Уоу... - ахнах от изумление. Къщата беше наистина голяма, на два етажа и с много стаи. Трябваше да е богата.
- Наследих я от баба си. - обясни ми тя и светна лампата в коридора. - Ела с мен да разгледаш стаите!
И тя ме поведе. Отваряше всяка стая една по една и ме пускаше да разгледам. А аз винаги влизах и напусках всяка стая със зяпнала уста.

- Хей, затвори си устата! - засмях се след като обиколихме почти всички стаи. Без таванските. Керълайн гледаше със широко отворена уста и явно се чудеше как може едно 20-годишно момиче да си позволи такава къща. И тогава потънах в спомени...
Спомних си как когато бях малка и гостувах тук на баба, тя ми правеше най-хубавите сладки, които бях опитвала през живота си. Обичах да обикалям из многото стаи и да се крия. Понякога не можеше да ме намери с часове. Лека усмивка се появи на лицето ми... Винаги ми ставаше мъчно за баба. Тя почина преди няколко години и ми беше много мъчно за нея. Чувствах се сама на света, тя беше най-близкия ми човек...Тя ни беше оставила тази къща, но тя така и остана празна. Баща ми искаше да я продаде, защото къщата винаги ни напомняше за баба и ни натъжаваше. Но тогава именно аз сънувах баба. "Не я продавайте... Запазете я. Запазете спомена за мен", ми казваше тя. И тогава решихме да не я продаваме, отскоро аз живеех тук, а семейството ми - на около половин час път с кола, защото къщата беше извън града.

Бях уморена, затова си избрах една хубава и просторна стая. Кейс ме остави сама, аз оправих леглото и затворих очи... после нищо не помня. Помня само как Кейси ме събуди, като тресеше цялото ми тяло с ръце.
- Събуди се!
Едва отворих очи и погледнах навън през един от многото големи прозорци - те стигаха от пода до самия таван на стаята и бяха навсякъде по стените. Беше тъмно и тихо.
- Какво по...
- Бързо ставай, Керълайн!
- Но защо?? - промърморих в просъница. Кейси сложи пръст пред лицето ми - знак да мълча. Надигнах се и се огледах.
- Баба е неспокойна.
Нищо не разбирах. Нали баба й беше мъртва? За призрака й ли говореше? Кейси ми даде знак да се ослушам и наистина чух стъпки, някой открехваше бавно и тихо врати... и шепнеше нещо. Беше зловещо, но знаех, че бабата на Кейси е била добър човек.

Това беше баба ми - от време на време я чувах из къщата, но не беше зловещо, напротив - радвах се , че дори след смъртта си понякога идва при мен, затова не я безпокоях.
- Извинявай, че те събудих... Но не исках да се страхуваш, ако я чуеш.
- Няма проблем. - усмихна ми се тя сънено.
- Ще можеш ли да заспиш отново? - попитах я с малко съжаление в гласа - сигурно нямаше да може, и то заради мен. - Да ти донеса ли вода?
- Ако може, благодаря.
Слязох долу и след минута се върнах с чаша вода.
- Остави я на шкафчето.
Оставих я и я погледнах.
- Господи, какво е станало с теб? - попитах я загрижено. Изглеждаше много отпаднала и усещах, че не се чувства добре. Бързо отидох до нея и докоснах челото й. - Имаш малко температура.. Стой тук!
След малко донесох термометъра - оказа се, че бях права, Керълайн не беше добре.

- Не се тревожи - аз съм вампир, ще се оправя... Сигурно е нещо моментно.
Тя кимна, но все още беше загрижена. Усмихнах се с благодарност:
- Можеш да си легнеш, утре ще съм по-добре.
И наистина на сутринта се чувствах отпочинала и много по-добре. Отворих очи, слънцето грееше, беше топло и миришеше много хубаво. Облякох се и слязох долу.
- Кейси?
- Да, тук! - чух я да вика отнякъде. По посока на гласа й стигнах до кухнята - беше направила топли палачинки и кафе.
- Откога не бях хапвала нещо...
От онзи ден. Тоест, откакто се срещнах с Дийн и Далия. Съжалявах, че избягах така, сигурно се чудеха защо. По-лошото е , че дори и аз не знаех . Просто поисках да съм сама и единственото сигурно място, за което се сетих, бе водопада. Но те бяха обещали да ми помогнат и трябваше да го направят. Изведнъж скочих от масата.
- Господи!
Кейси се обърна към мен учудено. Побързах да й обясня.
- Трябва да отида до реката в покрайнините на града, много е важно. Трябва да се срещна с едни хора.
В този момент изключително бях благодарна на Кейси, че не започна да задава въпроси. Просто кимна сериозно. Аз тръгнах да излизам от къщата, но се спрях и се обърнах към Кейс.
- Съжалявам...
- Не се тревожи! Ако е толкова важно, побързай.
Кимнах и се усмихнах. Тази Кейси ми харесваше.

Изчаках Каролайн да излезе от къщата и излязох от храстите. Какво правеше в тази голяма къща с върколак?
Приближих се и почуках на вратата.
- Идвам! - чу се женски глас отвътре. И след няколко секунди вратата се отвори и оттам се подаде главата на едно красиво момиче с кестенява коса и кафяви очи. Тя ме изгледа учудено и бавно открехна още малко вратата. - Да?
- Тук ли живее в момента Керълайн? - попитах несигурно.
- Не. - отсече момичето и се опита да си придаде вид, че не знае за кого говоря. Само че аз я изгледах продължително и просто минах покрай нея и влязох, като че си бях вкъщи.
- Хубава къща, признавам... - аз започнах да обикалям из къщата, да пипам всичко и да го разглеждам подробно. Кейси вървеше неспокойна след мен, издърпваше всичко от ръцете ми и го връщаше на мястото му.
- Какво правиш тук, Катрин? - попита ме Кейси.
- Мм.. не смятам да ти кажа. - след това се огледа и прошепна: - Заради миналото.

Какво правеше тук жената, която ми беше отнела Мейсън - беше го прелъстила, след като бях принудена да се разделя с него. Да, аз бях скъсала с него, но все пак не бях спирала да го обичам!
- Катрин, трябва да се махнеш от този град - не знам защо си дошла, но не бива да си в Мистик Фолс.
- Да не би да се страхуваш от мен, момичето ми? - попита ме тя съвсем спокойно.
И тогава се ядосах - с мисълта си призовах лъка си с дървените стрели и преди Катрин да се усети, няколко стрели се забиха в гърдите й. Тя падна на земята и започна да се превива от болка.
- Какво каза? - процедих през зъби. Светкавично стигнах до нея и силно я блъснах в стената. Отидох при нея, седнах на корема й така, че да не може да се съпротивлява, и започнах да шептя ядосано: - Ако доближиш мен или Каролайн, обещавам ти, че ще те убия. Не се страхувам да го направя, така че стой далеч от нас и спри да пращаш вълците си да преследват Каролайн, ако ти е мил живота, ясно?
Станах от нея.

Не се страхувах от нея и заплахите й, по-скоро умирах от болка заради дървените коршуми. Въпреки това не бях вчерашна - просто ги махнах и станах.
- Станала си доста силна, не мога да си кривя душата. - бавно отидох при нея, така че да усеща дъха ми. - Няма да ми попречиш да получа това , което искам.
Тръгнах към вратата, но се обърнах за последно:
- Мейсън... безразлична си му. Не му пука за теб, не те помни и не иска да те вижда. - След това я погледнах с престорено съчувствие: - Сигурно е гадно.
Затворих вратата и се усмихнах злобно. Отдалечих се, но още чувах плачът на Кейси.

Имаше едно момче в стаята, което аз изгоних само с поглед.
- Ще започваме ли? - попитах нервно. Исках да се свърши с това и да се прибера, не ми се занимаваше с вампири. Двете кимнаха и аз се доближих до Керълайн. Сложих ръка на гърдата й, там където беше сърцето и затворих очи. Видях историята й, като на кинолента. Когато стигнах до момента с върколаците, които я преследват, за да я убият, спрях, призовах с магия магическия си жезъл и наум повторих една магия. - Готово! - отворих очи и се усмихнах насила.
- Това ли беше? - попита момичето.
- Едно "Благодаря!" ми стигаше! - повиших тон, това беше нещо необичайно за мен. - Прочистена си. Защитих те с магия, вече никой върколак не може да ти навреди.
Обърнах се и излязох от стаята, без да кажа нищо. Никой не се опита да ме спре.

Тя си тръгна. Радвах се, че вече никой върколак не можеше да ми навреди! Кейс обаче мислеше за съвсем друго. Тя се приближи към мен, стисна лакътя ми и тихо процеди:
- Кой беше този?
- А... вампир е, срещнах го в гората. Нов е, ще трябва да му помогна..
- Спа ли с него?
- Какво?? - изкрещях, опитах се да звуча изненадана.
- Спа ли с него? - повтори Кейси твърдо.
- Не.. - но погледа й... Нямаше как да я излъжа: - Може би. Нищо не помня! Той твърди, че сме го направили... Аз обаче не помня.
Кейси веднага смени изражението: погледна ме лукаво и дори ми намигна:
- Обаче е сладък, нали? Как беше? - прошепна тя.
- Кейси!
- Какво??
Това момиче беше много странно - в един момент си мислех, че ще ме убие, в следващия беше съвсем освободена.
- Той е млад вампир.. трябва да му помогна. Да, готин е, но не го харесвам. - погледнах към вратата и се провикнах: - Хайде, малчо, влизай!

- Пристигнахме! - весело обяви Шер. Къщата беше голяма и красива, с голяма поляна отпред.
- Хубаво, но .. къде сме? - само това успях да попитам. Точно тогава се отвори вратата и едно младо момче отвори вратата.
- Ейнджъл? - сладко каза тя , а в очите й се четеше щастие. - Радвам се, че не си заминал!
Той срамежливо се усмихна и леко повдигна рамене.
- Вие двамата... той... - започнах аз.
- Не, не! - побърза да ме прекъсне Шер, но очите й казваха друго. - Ние сме само приятели... нищо повече.
Личеше си, че иска да са нещо повече, но не искаше да признае. Кимнах, а Ейнджъл ме покани с жест вътре. Малко се поколебах, но може би от любопитство, влязох. На пътя ми се изправи красива жена и впери поглед в мен. Погледнах към Шер и тя обясни развълнувана:
- Кейси, това е тя. Онова момиче.. за което ти говорех.
Студеният подозрителен поглед на жената се махна. Тя вдигна вежди учудено и ме изгледа.
- Тя? - попита Кейси с доза презрение в гласа. Тогава се огледах: дрехите ми бяха окаляни и мръсни, косата ми беше рошава. Бях се занемарила от търсене. Шер ми даде знак с ръка да я последвам . Кейси не се сви от пътя ни, затова се наложи да я заобиколя. Качи ме в една голяма хубава стая и отвори един бял гардероб с много дрехи.
- Облечи каквото харесаш. Всичко е за нашата гостенка. - Тя се усмихна лукаво и загадъчно, обърна се с усмивка и излезе от стаята.

След десетина минути слезе долу. Там бях само аз, Кейси и Ейнджъл разговаряха за нещо в кухнята. По-точно Кейси говореше, а той от време на време повдигаше рамене и кимаше. Той рядко говореше.
- Ей, ти! - прошепна тя, но достатъчно силно за да я чуя. Само аз. Тя ми даде знак с ръка да се приближа. - Кои сте вие? Това капан ли е? Тръгвам си!
Тя наистина тръгна да си ходи, но Кейси отново се изпречи на пътя й и със същия студен поглед.
- Никъде няма да ходиш. - гласът й звучеше спокоен, а не заплашително. - Седни, моля те.

Слязох долу и се усмихнах лъчезарно:
- Да тръгваме , Алис!
Кейси беше сложила най-важните неща в една малка чантичка, която Алис сложи на гърба си. В чантичката имаше храна и голямо шише с вода, както и няколко оръжия, върбинка и вълче биле.
- За защита. - усмихна се Кейси и ни изпрати. Тогава се сетих, че не бях виждала Каролайн. Сякаш прочела мислите ми, Кейси обясни: - Каролайн излезе рано тази сутрин на разходка. Ще й предам поздравите ти, Шер. - и допълни: - В едно малко джобче на чантата има мобилен телефон, искам да се чуваме често и да ме държите в течение.
Милата Кейси - за всичко бе помислила! Усмихнах се, сбогувах се и тръгнахме.

Сутринта излязох да се разходя. Когато се прибрах при Кейси, Шер и Алис вече бяха тръгнали. Именно затова се прибрах: вече един час имах усещането, че нещо не е наред. Някаква тъмна, много тъмна сила имаше около тях. От гората бях тичала близо десет минути без да спирам. Бързо влязох в къщата и задъхана казах на Кейси:
- Нещо не е наред.
- Какво имаш предвид? - тя ме погледна сякаш бях паднала от Марс, и малко мнително.
- Нещо не е наред с тях! Получавам усещания... - повече не можах да кажа. Понеже не пиех много кръв, бях слаба и лесно се уморявах. Сега бях толкова задъхана и отпаднала, че се наложи да се подпирам на стената, за да не изгубя равновесие. Кейси нежно сложи ръка на гърба ми и ми помогна да седна на стола в кухнята. После ме помоли да й разкажа всичко.
- Няма много за разказване... но имам чувството, че нещо не е наред с тях, има намеса на тъмни сили.
- Тъмни сили? Затвори очи, Каролайн, ти трябва да видиш какво става!
Кимнах и затворих очи. Концентрирах се. Но нищо не се получи. Сбръчках чело и погледнах ядосана пред себе си.
- Уморена си и си слаба, затова не се получава. Ще опитаме пак утре, сега легни да си починеш.
Тя ми помогна да се кача по стълбите до стаята ми и ме сложи на леглото, след това ме зави с одеалото. Това бе всичко, което си спомнях.

Погледнах Каролайн и тихо излязох от стаята. В коридора ме чакаше Кейси. Щом ме видя, тя въпросително повдигна вежди.
- Ще се оправи. - обясних й. - Просто имай малко търпение. Къде са... останалите?
- Ейнджъл излезе, а Шер отиде на мисия с едно момиче... една стара вампирка.
- Какво? Каква мисия?
- Ще убием Катрин, Дани. Пък ще ни помогне.
Всичко добро в погледа ми се изпари. Коленете ми затрепераха, сърцето ми заби лудо, не можех да помръдна.
- Моля... Пък? Древния демон, който отговаря за демоните, скитащи по земята?
- Да, той е... брат на Луцифер.
Пък. Злият Пък, който веднъж успя да ме заблуди, че е добър, мил и грижовен, най-обикновен мъж. Онзи Пък, когото едната част от мен мразеше, а другата още обичаше...

- Кейси, трябва да изпратиш някого да открие Шер и Алис... докато не е станало прекалено късно.
- Но Алис е на повече от 1000 години, може да се предпази, а Шер е с нея!
- Не знам, усещам нещо тъмно около тях, те са в опасност. Послушай ме и изпрати някого да ги намери.
След това се сетих, че трябва да се прибирам. Сбогувах се с Кейси и си тръгнах.

След спора с Катрин Евъл реши да намери къщата, в която сега живееше сестра й. След като попита няколко човека и проучи, сега тя стоеше на прага на огромната къща на Кейси. Трябваше на всяка цена да говори със сестра й, как беше... Шер... или нещо подобно. Тя почука и след секунди едно младо момиче с руса коса и сини очи отвори вратата и я изгледа учудено.
- Здравейте.. - поздрави я момичето вяло, все още изненадано и любопитно. - Мога ли да ви помогна?
- Да. - каза твърдо и решително Евър. - Мога ли да вляза?
Момичето - явно вампир - покани с жест Евър и отвори широко вратата. Евър влезе.
- Търся Шер... Ако не греша тя живее тук. - каза спокойно и малко нахално Евър.

Каролайн не каза нищо, само поклати глава. Като сестра на хитрата и егоистична кучка Катрин, тя имаше много врагове, които искаха да я намерят, надявайки се, че тя ще им помогне да намерят сестра й... или просто, за да отмъстят на Шер заради нещо, сторено отдавна от Катрин. Момичето присви очи и се подсмихна:
- Да опитаме отново. Търся...
- Много добре чух! - прекъсна я Каролайн. - Не съм чувала за това момиче.
- Знаеш ли... бих могла да те убия, но усещам, че ще си ми полезна и затова ще пощадя живота ти. Между другото знаеш ли, че твоята така наречена приятелка се чука с гаджето ти? Сигурно е гадно... - с престорено съчувствие каза Евър.
В очите на Каролайн се появиха сълзи. Защо всички й напомняха за тях двамата? Шер бе казала, че отива на разходка из града, но Каролайн знаеше, че отиваше при Ник отново. Вече почти го бе преживяла и не страдаше толкова заради него, а за това, че толкова бързо я бе заменил. И на Шер не се сърдеше, макар че когато разбра, й се прииска да я убие. Сега знаеше, че тя не е виновна, че се е влюбила, но все пак напрежението между тях двете бе видимо и за останалите и те винаги бяха готови да ги разтърват, стигнеше ли се до нещо по-сериозно, и никога не оставяха тях двете сами в една стая за дълго време. Всичко това писваше на Каролайн, но сега не искаше да мисли за Ник, за Шер и за нищо друго, освен за това момиче, стоящо пред нея. Имаше нещо зло в нея - не много, но все пак. Някога това момиче е било добро, после тъгата и гнева са я превърнали в зла.
- Какво искаш? И откъде знаеш за Ник и Шер?