756 г., гр. Кардиф, Уелс

Ръката ми галеше многото книги в библиотеката на вуйчо ми, при когото майка ми ме изпрати заради войната. Бавно вървях измежду всички прилежно подредени книги и четях заглавията им. "Вампирите: Истината", "Кръвопийци по света"... във всяко заглавие се съдържаше думата "вампири" или някакви други названия на свръхестествени същества. Изведнъж чух строг глас и се сепнах:
- Какво правите тук, млада госпожице? - беше чичо ми, Джонатан. Бяхме пристигнали тук с братята ми преди няколко часа и още се запознавах с къщата. Библиотеката определено бе най-голямото помещение тук. Джонатан се приближи , застана зад мен и сложи ръце на раменете ми. Загледа се в книгите. - Някой ден ти ще разбереш, че всичко това е било истина, а не измислица.
- Чичо, защо всички те смятат за луд? - бе въпросът на 12-годишното момиченце, видяло смъртта на баща си и единствения си по-голям брат, и опитващо се да свикне с мисълта, че вече няма да ги види.
- Не слушайте какво говорят хората, госпожице. - той ме погали по косата. - Когато хората не могат да видят нещо с очите си и да се убедят в него, когато не искат да повярват... започват да отричат всичко. А мислех, че ви забраних да влизате в тази библиотека, мадам. - Той ме погледна строго или поне се опита, защото не можеше да гледа строго едно 12-годишно момиченце, преживяло част от ужаса на войната и изгубило част от семейството си.
- Аз...
- Забраните се спазват, млада госпожице. - каза той с твърд глас. Сълзите заблестяха в очите ми и той изведнъж започна да говори нежно: - Елате с мен, госпожице. Отвориш ли тези книги, животът ти напълно ще се промени.
Той ме хвана за ръка и ме изведе от библиотеката. После повика малките ми братчета, седна на един стол , а ние се разположихме удобно на земята около него. И той започна да разказва...
" В този свят царуват сили, които ние не познаваме, но те знаят всичко за нас. Тези сили се казват вампири, върколаци, феи, демони, ангели, вещици и магьосници. Те излизат нощем и всичко се променя... "
- Глупости! Ти наистина си луд, както казват всички! - свърчи чело укорително Маред, три години по-малкото ми братче.
- Маред! - скарах му се аз. Джонатан се усмихна и ме погледна:
- Не бъди строга с брат си, скъпа госпожице... Не го вини, че не вярва и че не иска да погледне отвъд видимото, самият аз понякога не си вярвам. - Той въздъхна, замълча за малко, сетне продължи разказите си. Аз се наместих удобно и оправих синята си рокля с кринолин, и се заслушах с интерес.

- Хайде, деца, време е да си лягате. - нежно ни подкани чичо Джонатан.
- Не искам да си лягам! - скръсти обидено ръце шест-годишния ми брат. - Искам тази нощ да гледаме за вампири и вълци, чичо! - изхленчи той и умолително погледна чичо ни.
- Видиш ли ги, те очаква смърт! - твърдо обясни Джонатан.
- А ти откъде знаеш тези неща, щом не си ги виждал! - продължи брат ми. - Щом си жив, значи не си ги виждал!
Чичо въздъхна. Разбрах, че е уморен.
- Хайде, Аякс, Маред, Джоузеф! - повиках братята си и хванах Аякс, шест-годишния ми брат, за ръка и го поведох към стаята му.
- Како, остани при мен тази нощ! Страх ме е ! - последното изречение изрече с пресипнал глас, явно наистина беше изплашен.
- Добре, но само тази нощ!
...

762г., гр. Кардиф, Уелс
Цяла нощ един въпрос се въртеше в главата ми и не ми даваше мира: И Маред ли бе един от тях, едно от онези същества, за което Джонатан ни разказваше всеки ден? Предишната вечер Джонатан не обели и дума, очевидно и той се питаше същото. Усещах, че се чувства виновен, и с право. Защо ни разказваше тези измислици? Щом вярваше в тези неща, добре, но защо замесваше и нас? Аз всеки ден гледах как Маред слуша с най-голям интерес разказите на чичо ни, в очите му се четеше любопитство, и всяка вечер насила го карахме да си легне, защото той копнееше да види едно от онези същества.
- Мадам... нищо не сте хапнала. - Гласът на слугинята, която току-що беше влязла в стаята ми, ме откъсна от тези мисли. Аз просто поклатих глава: не бях яла от близо два дни, откакто една нощ Маред изчезна. Може би просто вече го нямаше. Джонатан казваше, че който види тези същества, бива убит. Изведнъж две сълзи се стекоха по бузите ми. Нана, слугинята, около 50-годишна жена, която ни обгрижваше винаги, седна на леглото и махна подноса от краката ми.
- О, дете, недей така! - опита се тя да ме успокои. Но не успя, аз още повече се разстроих и тя ме прегърна и започна да ме люлее напред-назад.
- Брат ми и баща ми загинаха във войната.. - заплаках. - Сестра ми изчезна, докато бягахме от Англия.. сега и Маред... Не мога повече, Нана, не мога! - едва говорех от плач. Тогава изведнъж ми хрумна нещо. Избърсах сълзите си: - Приготви багажа ми. Когато замина предай на Джонатан, че заминавам за Европа и не искам да се тревожи.
- Но, дете...
- Нана! - казах твърдо. - Взела съм решение. - хванах ръцете й. - Моля те, грижи се за Аякс и Джоузеф... не искам да им се случи нещо. Предай им, че когато се установя, ще дойда да ги взема при мен. А сега ми приготви багажа.
Тръгнах към вратата, но когато я отворих, пред нея бе застанал Джонатан.
- Никъде няма да ходиш, Алис. - погледна ме той строго. - Достатъчно лоши неща се случиха, не искам да се тревожа и за теб.
- Лошите неща се случиха по твоя вина, Джонатан! Щом се установя, ще взема братята си, така съм решила.
- Не!
- Джонатан! - повиших тон. - Вече не съм малкото момиченце, което дойде тук изплашено и търсещо някой близък. На 18 съм и мога сама да взимам решения. Не разбираш ли, че тук не е безопасно за нас? Заради твоите глупави истории брат ми може да е мъртъв, а другите ми братя са в опасност! Помниш ли, че когато бях на 12 сам ми каза, че всички тези знания са опасни и не е безопасно да знаем тези неща?
- Помня много добре, Алис. Но аз имам оръжия, знам как да ви предпазя от всичко това и...
- Тогава защо не предпази Маред? Защо, Джонатан? - развиках се. - Щом знаеш как да ни предпазиш защо брат ми го няма от два дни? Отговори ми!
- Госпожице...
- Престани с това! Днес заминавам и нямаш силите и правото да ме спреш. А когато взема Аякс и Джоузеф, ти оставаш сам. Нека само ти си отговорен за последствията от историите си.

След това повече никога не видях Джонатан. Когато се завърнах като вампир, къщата беше опожарена, а братята ми бяха изчезнали. Хората говореха, че Джонатан бил убит от едно от онези същества. Да, хората говореха...