Гората

Заглавие: Re: Гората Сря Фев 01, 2012 4:04 pm

След като Ник разбра, че съм вампир и скъса с мен, не знам как краката ми ме бяха довели в тази тъмна, призрачна гора. Помня само как излязох от апартамента му, започнах да плача и нататък всичко ми се губи. И ето ме сега - в тази тъмна гора, без дори да знам защо съм тук. Просто исках да остана сама, отново. Всички ме бяха предали, без Келси - Далия, Дийн, Ник.. А как исках всичко да е различно!
Изведнъж чух шум, сякаш някой беше настъпил пръчка. После пак настъпи тишина. Но аз бях вампир, и усещах вампирите от километър. Това тук определено беше вампир, някакво младо момче. Изведнъж някой ме блъсна в гръб и се опита да ме събори на земята, но се усетих навреме, съборих нападателя върху мократа шума и показах войнствено зъбите си, готова да атакувам.
- Чакай! Недей! - чух изплашения глас на момчето, което се беше опитало да ме събори.
- Какво правиш тук? Кой си ти? - прибрах аз зъбите си, но не го изпусках от поглед . Изглеждаше наистина изплашен.

Заглавие: Re: Гората Сря Фев 01, 2012 4:08 pm

Много се изплаших. Макар и аз да бях вампир, бях нов и ме беше страх от по-възрастните вампири.
- Не ме убивай, моля те.. Аз съм като теб.
- Знам, идиот такъв! - процеди през зъби момичето с тъмна коса и сини очи и ме разтърси леко. - Защо си тук?
- Моля те, пусни ме! Боли..
Тя ме послуша , стана от мен и продължи да ме гледа.
- Разхождах се, исках да остана сам.. А ти защо си тук?
Не исках да я ядосвам, не знаех дали е добра или не и не биваше да я дразня, но щом тя ме питаше..

Заглавие: Re: Гората Сря Фев 01, 2012 4:15 pm

Попита ме какво правя тук и аз се засмях. Смеех се на висок глас, съвсем неучтиво. Изведнъж спрях, хванах го за блузата и изсъсках в лицето му:
- Не мисля, че е твоя работа. - После се огледах предпазливо: - Не бива да се мотаеш сам вечер из тази гора. Не се знае на какво може да попаднеш. Толкова ли си глупав? Разхождаш се сам! На пълнолуние.
- Защо не.. - попита ме малкият плахо.
Засмях се:
- Ти да не си от вчера вампир? В града има и върколаци, а ухапване от върколак би те убило веднага!
- Тогава ти защо се разхождаш сама?
- Не ставай нахален, малчо! - отвърнах му със сърказъм. И тогава се сетих, че не съм се запознала с него. Протегнах ръка: - Името ми е Каролайн!
- Ейнджъл! - подаде ми ръка плахо. Тогава забеляза, че съм малко тъжна: - Какво ти е?
- Нищо, просто.. същността ми създава големи проблеми. Гаджето ми разбра.. а е ловец на вампири!

Заглавие: Re: Гората Сря Фев 01, 2012 4:22 pm

Изненадах се, че споделя такова нещо с някого, когото познава от по-малко от минута. Изведнъж, за моя най-голяма изненада, в очите й заблестяха сълзи и тя започна да плаче. Не знаех какво да направя, но не можех да стоя така - прегърнах я и започнах да милвам косата й.
- Шшшт.. недей! - опитвах се да я успокоя, но тя не спираше да плаче. Каква ирония - в началото изглеждаше надута и недружелюбна, а сега беше проявила слабост и плачеше на рамото ми! - Не.. недей..
Нищо не можеше да помогне, но аз трябваше да изведа Керълайн от гората - нали каза, че ухапване от върколак убива вампир, сигурно беше вярно - Кер не ми изглеждаше вчерашна. И така, аз тръгнах по една тъмна пътека към изхода на гората, а тя преплиташе краката си, беше се отпуснала на мен и все така плачеше. И пред нас се изправи красиво момиче с тъмна коса.

Заглавие: Re: Гората Сря Фев 01, 2012 4:28 pm

- Боже мой! - прошепнах разтревожено. Керълайн плачеше, а едно момче я подпираше и се опитваше да ходи. - Кер, къде ли не те търсих.. Какво е станало с теб?
- Срещнахме се тук.. разстроена е заради някакво момче! Какво да правя? - започна да обяснява момчето, което определено беше вампир.
- Ето ключове.. - затърсих ключовете за къщата из дрехите си, извадих ги и ги подадох на момчето: - Заведи я в къщата ми! Тя знае къде е , нека ти обясни.. трябва да се вържа и упоя, махнете се незабавно от гората!
Момчето кимна и продължи с Керълайн по пътеката. Кой беше този..? Но трябваше да бързам, Луната вече изгряваше и нямах много време...

» Къщата на горската фея в гората